Ето кога и как да засадите нови лозички (+съвети от експерти)
Защо капковото напояване е идеално за поливане на лозови масиви
България поиска активиране на средства от земеделския резерв на ЕС заради щетите от суша и пожари
Оваа веб-страница користи колачиња за да го подобри вашето искуство додека пребарувате низ веб-страницата. Од нив, колачињата што се категоризираат како потребни се зачувани на вашиот прелистувач, бидејќи тие се неопходни за работа на основните функционалности на веб-страницата. Ние исто така користиме колачиња од трети страни кои ни помагаат да анализираме и да разбереме како ја користите оваа веб-страница.
Не се извършват или се подценяват важни звена от технологията за отглеждане на лозата. Научните проучвания у нас и в чужбина показват положителни резултати, когато се провеждат зелените операции.
Лозе Лозе (мн.ч. лозя) е място, където се отглеждат лози. Науката, която се занимава с отглеждането на лози и производството на грозде, се нарича лозарство.
“През следващите пет години в региона на Бордо ще има все по-малко лозя”, казва Силви Курсей, агроинжинер и енолог към Шато Тьоли.
Изследва се произхода и разпространението на лозата, биология на лозата (морфологичен строеж), екология на лозата (климат и микроклимат, географска ширина, надморска височина, близост до водни басейни, релеф, изложение и почва), размножаване на лозата, лозарство създаване на лозя, резитба и формиране на лозата, отглеждане на плододаващи лозя, беритба и съхраняване на гроздето и ампелография (сортове грозде).
Пролетното засаждане се приема у нас като по-масова практика. Най-добре е то да се извърши през втората половина на март и началото на април, щом е възможно да се работи.
Текстот е достапен под условите на лиценцата Криејтив комонс Наведи извор-Сподели под исти услови.
Автор: Юлиана Стоичкова Юлиана Стоичкова завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Дълги години се занимава с печатни медии в областта на градинарството и цветарството.
По дисциплината Лозарство, студентите се запознават със състоянието, проблемите и перспективите за развитието на лозарството у нас и в света.
Позначајни промени на сортиментот се случуваат за време на Отоманската Империја, кога акцент се става на производството на трпезно грозје. Од позначајните трпезни сорти во овој период се: чауш, црвен и црн валандовски дренок, бело зимско, кончанка и др.
Традиционни райони за отглеждане на грозде като Франция и Испания са изправени пред истинска катастрофа на фона на екстремните горещини и сушата, докато държави, които до преди няколко години не са имали място на винената карта като Германия, Великобритания, Швеция, Дания и Норвегия все повече разширяват производството си.